Проекти 2006 г.

Goat milk - фестивал на спомените III

трети goatmilk фестивал на спомените
24 май с.Горна Бела Речка, 27 май галерия Астри, София

новото тази година:
* първо – специален уъркшоп за хора с по-специализирани и конкретни интереси от 20 до 22 май на тема ЧАСТНАТА ИСТОРИЯ:СЕМЕЙСТВО, РОД, ПРЕДМЕТИ, воден от чешкия драматург Томаш Жижка
* второ – еднодневен “музей” на открито за частната история, в който можеш да участваш и ти, ако донесеш предмет, който свързваш със собствената си родова история /24 май/
* трето – празник в бяло на 24 май – облечете си “бела риза” и елате в Бела речка, защото, както казва баба Тодорка “като облека белата риза, и чувствам се по-добре, по-разкошно некак си” * четвърто –джаз в селски двор - премиера на живо на новата програма КУФАРИ на Мирослава Кацарова джазтрио /Васил Спасов – пиано, Веселин Веселинов -Еко - бас /24 май, 21 часа/
* пето – финален пърформанс с бели ризи и джаз в софийски двор – галерия Астри, 27 май
* шесто – премиера за България на документалния филм ЗИМНИ ДЕЦА – Германия, 2005, реж. Йенс Шанце (www.winterkinder-film.de)
“Бил ли е дядо ми нацист?” Йенс задава този въпрос на майка си. В интимна и много лична рамка филмът разказва за внимателното, но настойчиво търсене на истината за дядото. За цялото семейство започва много емоционално пътешествие назад към паметта. Какво общо с живота ни днес имат преживяванията на нашите и техните родители от времето на нацизма?” Шейсет години след втората световна война мълчанието най-после е нарушено. Филмът проследява както трудното намиране на отговори вътре семейството, така и възможността разговорът да донесе облекчение и надежда за всички.”
Филмът получи наградата за режисура на документалния фестивал ЕДИН СВЯТ в Прага, 2006, както и специално признание на международния документален фестивал в Мюнхен. Обявен за един от най-добрите филми на годината в Германия. И още Grand Prix du Long Metrage Documentaire, Festival du Film Belfort Special Jury Mention, Festival de Films de Montreal “Една от причините за филма, заедно с мълчанието в собственото ми семейство, беше социологическо пручване през 2002 година на института ЕМНИД. Според него половината от германците вярват, че техните предшественици са били критични спрямо националсоциализма” (Йенс Шанце)

цел: Една от нашите цели е да стимулираме рефлексия за това – как се раждат различията в отговор на местните условия? Как помним като индивиди и забряваме като общества? На какво ни учи частната история? Може ли работата върху паметта да не бъде травма, а приятно занимание, което ни сближава?

въпросът: от фестивалите дотук и от хората, които дойдоха, изглежда, че въпросът за автентичността вълнува днес повечето от нас, независимо от различните ни европейски контексти /България, Чехия, Германия, Албания, Сърбия, Полша, Великобритания, Словакия, Швейцария, Ирландия, Италия.../ Мислиш ли, че споделянето на спомени е начин да бъдем автентични? Дали автентичността няма да се окаже поредният мит? Теб вълнува ли те това?

Повече за фестивала