За фестивала

какво е GOATMILK:


място за срещи и разговори в областта на паметта и спомените на хора, които обикновено трудно /или изобщо не/  се събират (като хората от бела речка , артисти, журналисти, изследователи от Европа, хора , които обичат планината, простите неща,  прясно сготвената храна, компютрите, козите, интернет и разни  други)

историята: Идеята за фестивал на спомените се ражда спонтанно - на 11 септември 2003 с една международна среща на  съмишленици от 6 държави, на която след разговори с местните хора за живота им всички решават, че трябва да се върнат пак, за да продължат да разговорят. Първият фестивал на спомените GOATMILK се случва през май 2004 година. Датата е избрана заради събора на селото, който е тогава.  Името се дължи на разни неща  – първо, в Бела речка се прави чудна козя извара и козите са повече от хората, второ – козето мляко е най-чистото мляко след майчиното, а това, което всички търсим чрез спомените и разговорите, е някаква собствена автентичност, чистота на живеенето. Имахме  няколко общи тези или по-скоро интуиции – че това, което ни измъчва наоколо, е не толкова бедността, колкото “неавтентичността”, че спомените са тези, които могат да ни върнат към нашия автентичен Аз, но за да се случи това “връщане”, са нужни специални “места”. Не харесвахме и не харесваме съществуващите “места за спомени”.Бела речка беше нашият опит да дадем живот на едно ново “място за паметта” – място на свеж въздух и разговори, където всеки е приет /поне докато тече фестивалът/. Разликите между нас наистина могат да бъдат огромни, както и нашите спомени, но дали това фундаментално ни разделя? Непознаването на историята на другия и забравянето на собствената често са в основата на игнорирането, а  така се  раждат и  предразсъдъците.

цел: Една от нашите цели е да стимулираме рефлексия за това – как се раждат различията в отговор на местните условия? Как помним като индивиди и забряваме като общества? На какво ни учи частната история? Може ли  работата върху паметта да не бъде травма, а занимание, което ни сближава и ни носи радост?

Още въпроси:
Мислиш ли, че споделянето на спомени е начин да бъдем автентични? Дали автентичността няма да се окаже поредният мит? Теб вълнува ли те това?