ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД: МАРШРУТ ЗА ЕДИН НЕОБИКНОВЕН ТУРИЗЪМ / дискусия, прожекция, дегустация

diskusia-v-plus-tova-web.jpg Фондация за нова култура
списание АБИТАРЕ
+ това


ви канят на

ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД: МАРШРУТ ЗА ЕДИН НЕОБИКНОВЕН ТУРИЗЪМ
дискусия, прожекция, дегустация


02.02.2012, четвъртък
18.30 часа
+ това, ул. Марин Дринов 30

Поводът за тази дискусия е първото издание на пътеводителя “Изоставеният Северозапад. Маршрут за един необикновен туризъм”.

Напуснатите сгради са навсякъде около нас. Какво да правим с тях? Може ли и как социалното и индустриално наследство на социализма да бъде използвано за културно и икономическо развитие на региона?

Авторите на проекта - интердисциплинарен екип от журналисти, фотографи, историци, инженери и съмишленици - артисти от различни области - предлагат някои неочаквани посоки на мислене и с прожекцията на документален филм - пътуване по този необикновен маршрут.

Очаква ви и дегустация на типични храни от Северозапада.

С участието на Диана Иванова и Мариана Асенова, автори, Цветана Шипкова, АБИТАРЕ, Юрий Вълковски, изследовател, Никола Михов, фотограф, Галина Иванова, автор на графичните карти, Росица Ралева, графичен дизайнер, Джереми Мартин, музикант и жител на северозападното село Долно Озирово, както и други съмишленици на проекта.

* „Изоставеният Северозапад” е проект на Фондация за нова култура с подкрепата на Институт Отворено Общество.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

new-years-wish-by-martin-web.JPG
снимка: Мартин Дитрих

 

 

 

Фондация за нова култура

 

честити на всички приятели новата 2012 година!

 

 

Да е радостна, уютна и смислена,

 

 

да ухае на домашно сладко,

 

 

 

да е авантюристична като пътуване по неизвестен маршрут!

 

 

 

Да е всичко това,

 

 

от което ще се чувстваме повече себе си!

Моите мисли за проект „Изоставеният Северозапад”

от Антина Златкова
студентка
снимка: Деян Ангелов

.

Антина Златкова / снимка: Деян Ангелов   Родена съм 1990 година. Вярвам, че единственото, което моето поколение наследи, беше усещането за разпад. През 90-те всичко се разпадаше – паметниците на социализма, границите на страната, реалността, в която родителите ми бяха израснали, идеологията, в която техните родители някога вероятно са вярвали. За нас, първите деца на демокрацията, голямата поука от разпада беше да не се обвързваме прекалено – с големи идеи и планове, с времето и местата, които в даден момент споделяме.


Давам си сметка, че живея в пространство и общество, белязани от комунизма и все още пазещи неговите следи. Продължавам да смятам, че опознаването именно на тези следи може да ми помогне да разбера не само близката история на България, но и себе си по-добре. За мен обаче те са всичко друго, освен близки. Мисля си, че между моето и няколкото предишни поколения на България зее едно неразбиране на този простичък факт. Аз не познавам социализма. Не съм била чавдарче, не са ме връщали от училище заради дълги нокти, не съм участвала в манифестации, не съм ходила по бригади, нито на градска баня, нито на Бузлуджа, не съм пила кооп-кола, получавала съм си подаръците не от дядо Мраз, а от дядо Коледа. Дори да знам за съществуването на онзи свят, той не е бил и няма да стане мой, независимо колко чужди илюстративни спомени изслушам. Аз не съм живяла българския комунизъм. И затова руините му не предизвикват чувства у мен.

 

По време на проекта ни си дадох сметка колко различно всички ние виждаме едни и същи пространства и сгради. Някои с носталгия, други с разочарование или тъга. За мен местата, които открихме, са символ на реалността, в която пораснах аз – неми, изпразнени от смисъл руини и занемарени остатъци от идеология, която понякога ми се струва смешна, но преди всичко – просто рушащ се пейзаж, за чиято история аз не знам почти нищо. А може би никога не съм искала да знам особено много за нея. Защото чутото досега често ми се е струвало кухо, лишено от авторефлексия и смисъл .

 

Разбирам, че като общество имаме нужда да говорим за социализма. Но си мисля, че имаме нужда от нов начин да правим това. И не вярвам, че в този разговор моето поколение не е готово да слуша. Стига да му се разказват лични и честни истории.

ПРОЕКТ “ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД”

Журналистически  проект на Диана Иванова и Мариана Асенова,

Фондация за нова култура

 

Партньори: сп.Абитаре, БНТ

С подкрепата на: Институт Отворено Общество, София


май 2011– януари 2012

 

 фотография: Никола Михов

фотография: Никола Михов

 

Abandonednorthwest.blogspot.com

 

Този проект цели чрез поредица публикации и репортажи да насочи вниманието на обществото върху възможността изоставеното “културно наследство” да „реформира” традиционно и статистически най – бедния регион в ЕС в условия на икономическа криза. Всъщност ключовата дума наистина е «културно» наследство» и кое от заобикалящата ни среда е такова. В рамките на два дебата публично ще бъдат разисквани критични проблеми: какво разбираме под културно наследство; какво да правим с изоставеното индустриално и социално наследство от социализма и с изоставените социални групи; кои са новите визии и социални „мечти” за бъдещето на региона и как новото разбиране за култура и културни политики може да е ключов фактор за икономическо развитие и социална интеграция на ромското малцинство в община Вършец и област Монтана.  Екипи от журналисти, фотографи и изследователи „картографират”  изоставеното наследство на социализма в  различни типове общности в област Монтана .


 

Дейности

 

1.Обявяване на проекта с начало на дебат Напуснатият Северозапад – случаят Бела Речка и старт на процеса на картографиране на изоставеното наследство. 15-25 май.

   По време на фестивала на спомените в рамките на публичен дебат и дискусия беше обявено началото на проекта, неговите конкретни задачи и цели. Бяха представени изследвания по темата, наградени проекти.

Проектът беше отразен във вестник ТРУД, ВСИЧКО ЗА ЖЕНАТА, БНТ.

 

2.Публикуван специален брой на списание АБИТАРЕ с фокус Фестивала на спомените в село Горна Бела речка и темата за Изоставения Северозапад, месец юли 2011

Автори: Диана Иванова, Мариана Асенова, Антина Златкова, Федерико Бусонеро, Никола Михов

 

3.Същинско картографиране на културното наследство на Северозапада -  област Монтана. Юли – октомври.

Два основни екипа, (журналист, фотограф, оператор, режисьор)  направиха документална карта на културното наследство на 4 основни типа населено място – с акцент върху напуснатото, изоставеното, травматичното наследство. Документиране (аудио, фото, видео) на „личните истории” на картографираните обекти. Бяха избрани 16 обекта за документиране и публикуване в списание АБИТАРЕ.

 

4.Работна среща и дискусия  – Може ли културата и новото разбиране за културно наследство да съживят Северозападна България?  28-30 Октомври Бистрилица

Тази среща събра авторите на проекта със съмишленици, приятели, експерти, представители на местната и областна администрация. Бяха представени събраните материали от два екипа, работещи по проекта и проекто-карта за  изоставеното наследство на област Монтана. Беше направен тур по избрани места от региона. Беше дискутирана възможността това наследство да намери място в културната карта на област Монтана и какви нови политики в това отношение са важни за икономическо съживяване, социално мечтателство и интеграция на ромското малцинство.

 

5.Документален филм «Изоставеният Северозапад. Маршрут за един необикновен туризъм», автори: Диана Иванова и  Мариана Асенова, продукция на Фондация за нова култура и БНТ, излъчен на 10 декември 2011 година по БНТ

 

6. Книга-пътеводител ««Изоставеният Северозапад. Маршрут за един необикновен туризъм», съвместна публикация със списание АБИТАРЕ, януари 2012

 

 

 

 

 Екип

Диана Иванова, Мариана Асенова – автори на проекта, журналисти, изследователи.

Антина Златкова – млад журналист.

Никола Михов, Бабак Салари (Канада) – фотографи – изследователи.

Тосен Рамар – журналист и артист

Юрий Вълковски -  изследовател и практик в областта на културните политики.

Галина Иванова – експерт – картографиране.

Федерико Бусонеро (Италия ) – гост-фотограф, месец май, първа част на проекта

Росица Ралева – графичен дизайн на книжка за списание АБИТАРЕ

 

 

 

БЕЛА РЕЧКА В ПАВИЛИОН

Бела речка в Павилион 2011

 

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА БЕЛА РЕЧКА,

Това е нашата сърдечна покана към вас да участвате в

 

ПРЕДКОЛЕДНАТА НИ БЛАГОТВОРИТЕЛНА ВЕЧЕР

Всичко, което сме приготвили за вас, ще ни помогне и през 2012 година да организираме и сбъднем деветия пореден  Goat Milk фестивал.

Какво ще ви предложим тази година:

-          Сладка и туршии от мазата на баба;

-          Уханни диви билки;

-          Ръчно – изработени предмети;

-          Фотографии и книги;

-          Домашен хляб и деликатеси от Северозапада;

-          Дегустация на козя извара.

Кога                      ЧЕТВЪРТЪК, 08.12.2012

                                18:00 – 20:00 часа

                                19:00 –  ДЕГУСТАЦИЯ

Къде                      ПАВИЛИОН

                                ул. Оборище, № 37, София

Тази година предколедната ни вечер е посветена и на деня на Майката Земя (Terra Madre Day), който световната мрежа Slow Food отбелязва на 10-ти декември . На този ден членове, производители, местни общности, млади хора  отдадат внимание на местната храна и на хората, които я произвеждат, съхраняват и популяризират. Бела Речка Конвивиум* заедно с Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България, ще се включи в световното честване на производството и консумацията на вкусни, чисти и честни храни.

*Конвивиумите са местни групи от членове на Slow Food, които организират курсове, дегустации, вечери, промоционални кампании на местно ниво, свързват потребителите с производителите на тяхната храна и участват в международните събития, организирани от Слоу Фууд.

                    

ЧАКАМЕ ВИ!                                          

Фондация за нова култура

Бела Речка Конвивиум

СПИСАНИЕ АБИТАРЕ: ФОКУС: ФЕСТИВАЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ “КОЗЕ МЛЯКО” БЕЛА РЕЧКА

 dsc05258.JPG

В последния си брой списание /юли 2011/ списание АБИТАРЕ  публикува серия от материали от и за  Фестивала на спомените през май 2011 в Бела Речка.

Текстове от Диана Иванова, Мариана Асенова, Антина Златкова, Федерико Бусонеро и фотографии на Никола Михов, Федерико Бусонеро и Мартин Дитрих

www.abitare.bg

отворена покана

 Уъркшоп по творческа фотография, август 2011
Бела Речка, България
с фотографа Бабак Салари (Канада/Иран)
http://babaksalari.com

 снимка: Диана Иванова, Уъркшоп по творческа фотография 2009

прочети повече

GOATMILK

2011-1.png

само няколко дни до GOATMILK
свали и разпечатай свойта лична програма

New! “Пътешествието на глупците”

“Пътешествието на глупците”

Театрална работилница на Стаматис Ефстатио (www.atropos-art.gr)

Вдъхновен от картината на холандския художник Йеронимус Бош “Корабът на глупците”

24-29 май
С.Горна Бела Речка

(само с предварително записване!)

Прочети повече

Добре дошли на GOATMILK 2011

GOATMILK FESTIVAL ФЕСТИВАЛ НА СПОМЕНИТЕ КОЗЕ МЛЯКО
21- 24 май, ГОРНА БЕЛА РЕЧКА

ТЕМА НА ФЕСТИВАЛА:
ИЗОСТАВЕНИТЕ КЪЩИ – ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД?

Защо напускаме дома си? Какво бихме направили с един напуснат, изоставен дом?
Какво ни говори напуснатият дом? Да го разрушим? Или да го запазим? Как?Напуснатите изоставени къщи са типичен пейзаж в Северозападна България и постоянно предизвикателство за сетивата ни. Как да живеем с това? Можем ли да въздействаме и променим този пейзаж? Как?Темата на фестивала тази година фокусира върху този болезнен проблем през случая Бела Речка. Искаме да погледнем на проблема интердисциплинарно.

21 МАЙ СЪБОТА

8.00 – 14.00 РАБОТИЛНИЦИ – ПРАВЕНЕ НА ПЛЕТ, ХЛЯБ, ПРЕДМЕТИ ОТ РЕЦИКЛИРАНИ МАТЕРИАЛИ, ОРИЕНТАЛСКИ ТАНЦИ, ГАДАЕНЕ НА КАФЕ

прочети повече

15.00 – 16.30 ПЕЕЩОТО ОБЩЕСТВО НА БЕЛА РЕЧКА – уъркшоп за стари песни от Бела Речка с Диана Иванова и приятели

16.30-19.30 ТЕАТРАЛЕН УЪРКШОП НА СТАМАТИС ЕФСТАТИО, ГЪРЦИЯ

19.30
ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОСТИ И ПРОЕКТИ ПО ТЕМАТА ЗА ИЗОСТАВЕНИТЕ КЪЩИ И СЕВЕРОЗАПАДА

1. Делчо Делчев, архитект, София (blog.gorichka.bg/?p=3085)
Арх. Делчев твърди, че „в разрушаването има нещо сбъркано”, пита „защо не разрушаваме със същата любов и старание, с които изграждаме” и предлага „позитивно разрушаване с почит и уважение към старанието на предците”.

2. Ваня Вълкова, дизайнер, София (www.designfield.org)

Предложението е за Интерактивен музей на Северозападната памет или място за взаимодействие между поколенията в Бела Речка, място за запазване на обичаи, спомени, рецепти.

3. Антина Златкова, студентка по журналистика, Монтана-Виена (http://www.public-republic.com/antina-zlatkova )

Идея за аудиовизуална инсталация „Нещо за спомен” – музей на забравата или на спомена: картография на изоставените къщи в Бела Речка и аудиовизуална инсталация, която представя местните жители и отговаря на въпроса „биха ли си тръгнали и защо”.

4. Пиетро Салварaни, архитект, Реджо Емиля, Италия

Италианският архитект предлага не само изоставената къща, но цялото село да се превърне в първото, трансформирано по модела CO – HOUSING – лаборатория на съвместния живот, познат в много култури в миналото.

5. Гита Хашеми, визуален артист, Иран/Канада

“Хроника на изоставените мечти” - иранската концептуална артистка поставя въпроса какво се случва с идеалите на едно поколение, преживяло и загубило социална революция


6. Федерико Бусонеро, фотограф, Тоскана/Италия (www.federicobusonero.com)

прочети повече

7. Федерика Парети, Реа Ставрополис, Стефано Винсиери, Питър Байуърт, културна асоциация Палмерино, Флоренция, Италия (www.palmerino.it)

прочети повече

8. Масимо Каталфо, визуален артист, развива агро - туризъм, Седжиано, Италия, www.casedellabuca.info

22.00 – 24.00 КОНЦЕРТ
ГАНЕШ ДЕЛ ВЕСКОВО –
Класическа китара www.ganeshdelvescovo.eu
Флоренция, Италия
научи повече

22 МАЙ НЕДЕЛЯ

8.00 – 9.00
ЙОГА

9.00 – 16.00
Защо SLOW FOOD прочети повече
- По пътя на козята извара – сутрешна разходка с козите в Балкана;
- Семинар, дегустация, презентация – за философията на бавното хранене. прочети повече
Водещ Мариана Асенова

*Дегустации на продукти от козе и краве мляко от селата Черни Вит и Бела Речка, България и село Ундредал, Норвегия

12.00 – 14.00 ФЕСТИВАЛЪТ И АЗ – думите разказват – творчески уъркшоп с Леа Давчева
прочети повече

15.30 – 16.30 УЪРКШОПИ ОРИЕНТАЛСКИ ТАНЦИ И ГАДАЕНЕ НА КАФЕ
Чемил Йосифоглу, Мурат Йилмам, Турция

прочети повече

ЙОГА НИДРА ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ

16.30 ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД – разговор –дискусия с кметовете на
Монтана - Златко Живков и Вършец - Боряна Бончева

18.30 INTERRUPTED LANDSCAPE

Откриване фотографска изложба на Федерико Бусонеро и разговор с фотографа

прочети повече

21.00 ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ В ИЗОСТАВЕНА КЪЩА
Елизабет Костова, САЩ (www.theswanthieves.com)
Джеремая Чембърлейн, САЩ

УЪРКШОП УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ
Мурат Йилмам

22.00 – 24.00 КОНЦЕРТ
Джаз Секстет Мишо Йосифов

прочети повече

24.00 – 3.00 ДЪЛГА НОЩ НА БАЛКАНСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО
/съвместно с Балкански документален център/
1.„Сестрите на Лилит”, Турция, Емел Челеби, 2008,www.zezefilm.com

2.„Бетонни фараони”, България, Йордан Тодоров, 2010, www.hbo.bg

3.„Коридор номер 8”, България, Борис Десподов, 2008, www.corridor8.info


23 МАЙ ПОНЕДЕЛНИК

8.30
ЙОГА

11.00 КОНТАКТНА ИМПРОВИЗАЦИЯ – уъркшоп с тяло на Федерика Парети, Италия и Питър Байуърт, Англия - танцьори и хореографи

15.30 – 16.30 ПЕЕЩОТО ОБЩЕСТВО НА БЕЛА РЕЧКА – УЪРКШОП ЗА СТАРИ ПЕСНИ ОТ БЕЛА РЕЧКА с Диана Иванова и приятели

16.30 ИЗОСТАВЕНИЯТ СЕВЕРОЗАПАД – Кръгла маса и финално представяне на проекти и идеи

18.00 – 19.30 УЪРКШОПИ НАРОДНИ ТАНЦИ, ОРИЕНТАЛСКИ ТАНЦИ, ГАДАЕНЕ НА КАФЕ

Веселка Тончева, България
Чемил Йосифоглу, Мурат Йилмам, Турция

21.00 ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ В ИЗОСТАВЕНА КЪЩА
Стефано Винсиери, Реа Ставропулис, Италия

УЪРКШОП УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ
Мурат Йилмам, Турция


22.00 – 24.00 КОНЦЕРТ – ИЗНЕНАДА
Eтно - Джаз импровизации

24.00 – 3.00 ДЪЛГА НОЩ НА ФОТОГРАФИЯТА
Бабак Салари, Федерико Бусонеро, Никола Михов, Албена Ковачева и други фотографи представят свои визии за изоставените и напуснати къщи

24 МАЙ ВТОРНИК

13 – 15.00
КОНЦЕРТ
Духова музика Вършец
прочети повече

16.30 ТЕАТРАЛЕН УЪРКШОП “Пътешествието на глупците” НА СТАМАТИС ЕФСТАТИО, ГЪРЦИЯ
(само с предварително записване), виж http://www.facebook.com/event.php?eid=212623518749559 )

18.00 – 19.30 УЪРКШОПИ УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ И ГАДАЕНЕ НА КАФЕ

Чемил Йосифоглу и Мурат Йилмам, Турция

20.00 – 22.00 БАЛКАНСКО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО
/съвместно с Балкански документален център/

1. „Аз, моето ромско семейство и Уди Алън”, Италия, Лаура Халолович, 2009, www.zenit.to.it

прочети повече

2.„Хотел Рай”, България,София Тзавела, 2010, www.hbo.bg

Партньори на фестивала 2011:

Община Вършец
www.varshets.bg

Посолство на Кралство Норвегия
www.norvegia.bg

Undredal Goatcheese Festival
www.undredal.no

SLOW FOOD България

Balkan Documentary Center
http://bdcwebsite.com/

Клуб “Приятели на Бела Речка”

Медиен партньор:

Списание ABITARE

www.abitare.bg

ПРЕДВЕЛИКДЕНСКА БЛАГОТВОРИТЕЛНА РАБОТИЛНИЦА

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА БЕЛА РЕЧКА,
Сърдечно ви каним да участвате в
ПРЕДВЕЛИКДЕНСКА БЛАГОТВОРИТЕЛНА РАБОТИЛНИЦА
На 13-ти април, сряда

Какво ви предлагаме:

-Да изработите ръчно някои от любимите ви предмети: торбички, ароматни възглавнички, чаени кесийки с диви билки от Бела Речка;
-Да научите повече за движението Слоу Фууд и да опитате от уникалната Белоречка козя извара;
-Да се запишете с предимство в някои от съпътстващите работилници по време на фестивала GOATMILK 21-24 май 2011;
-Да получите предварителната програма на фестивала GOATMILK.
-Да си запазите място за спане в къщите, които жителите на Бела Речка гостоприемно отварят за нас.

С всеки закупен предмет, записване за участие в работилница или членство в новия ни клуб Приятели на Бела Речка вие реално подпомагате случването на фестивала!


Кога СРЯДА, 13.04.2011

Работилница 16:30 часа
Благотворителна вечер 19:00 часа

Къде АРТ КЛУБ MATCH POINT

Улица Райко Алексиев, № 3

Важно упътване: улица, (а НЕ галерия )Райко Алексиев е пряка на ул. Жулио Кюри. Има удобен транспорт – до бившето кино Изток (сега БИЛА) или до спирка Жулио Кюри (до Интерпред) на метрото.

ЧАКАМЕ ВИ,

Мариана и Диана

Четири проекта от отворения конкурс „Какво бих направил, ако тази къща беше моя” ще бъдат представени на фестивала на спомените Goat Milk

Петчленно жури избра проектите на четирима участници в отворения конкурс на Фондация за нова култура.

Кои са те? (ОЩЕ)

ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ИДЕИ : КРАЕН СРОК: 20 ФЕВРУАРИ 2011

за артисти, дизайнери, архитекти, режисьори

Темa: Напуснатият Северозапад – случаят Бела Речка

КАКВО БИХ НАПРАВИЛ(А), АКО ТАЗИ НАПУСНАТА КЪЩА БЕШЕ МОЯ?

old_house_closeup-4.JPG

КРАЕН СРОК: 20 ФЕВРУАРИ 2011

Още

НОВО! - станете членове на клуб “приятели на бела речка”

КЛУБ „ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЕЛА РЕЧКА”

Знаете ли къде е Бела Речка? Чували ли сте за фестивала Goat Milk? Опитвали ли сте козя извара?
 
Решихме да основем КЛУБ „ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЕЛА РЕЧКА” за всички вас, с които сме съпреживели седем издания на фестивала на спомените Goat Milk и за всички вас, които бихте искали да сте част от бъдещите дейности на Комбинат за Нова Култура. Годишният членски внос в клуба е на база календарна година и ще бъде използван за развитие на Бела Речка като екологично, уютно и желано място за работа с лични истории и колективна памет и създаване на „сигурно” пространство за разговори между хора с различна културна и социална идентичност.

 
Повече за КЛУБ „ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЕЛА РЕЧКА” научете тук

ПРЕДКОЛЕДНА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ВЕЧЕР

На 9 декември 2010 

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА БЕЛА РЕЧКА,

Това е нашата сърдечна покана към вас да участвате в нашата

ПРЕДКОЛЕДНА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ВЕЧЕР

Всичко, което сме приготвили за вас, ще ни помогне и през 2011 година да организираме и сбъднем  един Goat Milk фестивал, който да остане в спомените ни.

Ще можете да си купите новата книга 1989 – Места на памет в Северозапада; ръчно изработени предмети; фотографии, плакати и книги; домашен хляб, кашкавал и извара от Бела Речка.

Ще имате шанса да сте сред първите членове в новия ни клуб Приятели на Бела Речка и  да използвате едно от предимствата на членството – ранно записване за участие в някои от уъркшопите на Goat Milk 2011.

Кога  ЧЕТВЪРТЪК, 09.12.2010
  19:00 часа

Къде  Made in home
  ул. Ангел Кънчев, № 30 А, София


br_madeinhome.jpg

“Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България” във Флоренция

“Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България” беше представен между 15 и 18 септември във Флоренция по пакана на културанта асоциация Палмерино. На 15 септември в зала Партере на Пиаца де ла либерта беше открита изложбата на фотографа Бабак Салари и прожектиран филмът за Вършец на Стефан Командарев “Градът на жените-баданте”. В дискусията, водена от журналиста Маурицио Налдини, Диана Иванова говори за Северозапада и миграцията на жените към Италия, за необходимостта от “бавна” журналистика, която да позволи осъзнаването на една от травмите на нашето общество в момента.

още снимки

Травми и чудеса: Портрети от Северозападна България

Фотографии на
Бабак Салари (Иран/Канада)
www.babaksalari.com

Национална художествена галерия, София

Откриване: 5 август 2010

5-28 август 2010

screen-shot-2010-07-08-at-123525-pm.png

„Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотографска форма.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории.“ 

Рауи Хадж
Носител на литературната награда IMPAC 
за романа „Играта на Де Ниро“

През 2008-а година роденият в Иран и живеещ в Канада фотограф Бабак Салари посещава за първи път България и Северозападния регион, като гост на фестивала на спомените в село Горна Бела Речка.
Дълбоко и лично го трогва темата за загубата, самотата на старите хора, емоционалната трансформация, травмата, през която целият регион преминава през последните 20 години заради миграцията на повечето млади хора към Западна Европа или други части на България. За Бабак Салари преместването, чувството за загуба на ориентация, болката и изолацията са лични състояния, свързани с принудителното му живеене в изгнание в Канада повече от 25 години (той е принуден да напусне Иран, където е политически затворник).

Заедно с Диана Иванова, журналист, роден в Монтана, Северозападна България и един от основателите на фестивала в Горна Бела Речка, той прекарва повече от месец, пътувайки и срещайки се с хора в над 15 села в региона на Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана и Враца.
Резултатът е серия от над 50 черно-бели портрета, заедно с интервюта за травмите и чудесата, съпътстващи самотата на старите хора в Северозападна България на фона на разрастващата се миграция към Западна Европа. Първи по рода си подобен документален проект.

Европейската премиера на проекта „Травми и чудеса.Портрети от Северозападна България” е във Виена от 13 април до 30 юни в Института за науките за човека.

За Бабак Салари:
Най-сериозните фотографски интереси на Бабак са като хроникьор на малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Различните му документални проекти през годините включват поглед върху ирански творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа, матриархални туземни общности в Мексико, и хомосексуални и травестити в Куба. В последните години пътуванията му го отвеждат до Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина, където документира живота на бежанци и пострадали от войната хора, най-вече жени и деца.

Hосител e на многобройни награди, включително наградата Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afghanistan.
Има дипломи от Университета Конкордия в Монреал и от Доусън колидж, където по-късно преподава.

В България издателска къща «Жанет 45» е издала два албума с негова фотография – «Лица.Тела.Личности.Истории от Куба» и «Афганистан – хора и съдби»

Последният му проект е отново съвместно с Диана Иванова в Куба – «Моята улица.Кубински истории», публикуван през 2010 от издателство «Жанет 45».

За Диана Иванова
През 2005-а година Диана Иванова получава престижната журналистическа стипендия „Милена Йесенска” във Виенския Институт за науките за човека, а по-късно става  носителка на наградата за европейска журналистика „Writing for Central and Eastern Europe”, давана от Австрийската пресагенция АПА за поредица статии във вестник „Капитал” „Добър ден, меланхолия”.
От 2003-а година работи в района на Северозападна България заедно с Фондация за нова култура, като съорганизатор на  международния Фестивал на спомените в село Горна Бела Речка.
Темата за безпомощността, травмите, миграцията и обезлюдяването на Северозападна България са сред фокусите на нейния журналистически и изследователски интерес през последните години. От 2008-а е докторант в Университета Зигмунд Фройд във Виена. Сценарист е на документалния филм на Стефан Командарев за Вършец  „Градът на жените-баданте” (www.badantewomen.com).

GOATMILK 2010 фестивал на спомените

21-24 май, Горна Бела Речка

Как разказваме днес? Какво разказваме? Защо разказваме? На кого разказваме?

 

От петък до понеделник

Четири дни уъркшопи, филми, разговори до казана, музика

С гости от Испания, Англия,Чехия, Иран, Полша, Норвегия и България

Програма

Добре дошли на фестивала GOATMILK!

Очаквайте пълна програма с музика, уъркшопи до края на февруари.

GOATMILK 2010 фестивал на спомените
21-24 май, Горна Бела Речка

тема
АЗ, РАЗКАЗВАЧЪТ

Как разказваме днес? Какво разказваме? Защо разказваме? На кого разказваме?


Основни фокуси на фестивала:

1. Северозападът разказва лични истории за 1989та
- уроците на проекта 1989 – места на памет в Северозапада
* уъркшоп, презентация, изложба, дискусия и разговор с участието на Мариана Асенова, Крис Болдуин, Михаил Груев

2. Разказът на паметниците
- паралели и различия с Испания на Франко
* презентация, изложба и дискусия с участието на Михаил Груев, Илко Асенов, Никола Михов, Крис Болдуин

3. Срамежливият разказ на миграцията
- има ли начин да разкажем маргиналното – случаят Вършец, пресечни точки с Куба
* прожекции, уъркшоп, изложба и дискусия с участието на Диана Иванова, Стефан Командарев, Бабак Салари

4. Тайният разказ на приказките
- приказки на 6 езика от Истанбул, ромски приказки от другата страна на моста във Вършец
* уъркшоп, инсталация и пърформанс с участието на Мариана Асенова, Крис Болдуин, Нилгюн Юзтунали, Грета Асенова

5. Северни разкази
- две села, 200 кози, 80 жители – паралелната история на селцето Ундредал (Норвегия)
* презентация с участието на Софи Клеменцен(Ундредал-Берген), Райчо Станев, Диана Иванова
* кратки норвежки документални филми, дегустация на норвежко козе сирене

6. Песните на Бела Речка
- „обществото” на любителите на песни представя забравени песни( Милевка, баба Тодорка) в нов аранжимент
* уъркшоп, концерт с участието на Милена Караджова, Неда Цветкова и други

7. Дрехите като думи
- бели ризи от Бела речка – как се роди един от символите на фестивала
* уъркшоп и презентация с участието на Галина Иванова, леля Дешка, леля Николина

8. Как да правим хляб в подница и пещ
* уъркшоп с участието на Свилен Класанов, леля Пенка, леля Иванка

9. Нон-стоп- разказът на Казана
- четения, музика, тарамбука, танци, гледане на кафе, бар, вкусна храна
* 24 часа свободна програма с участието на Райчо Станев, Надя Александрова, Галя Иванова, Класанови и приятели на Бела Речка

Фондация за нова култура пожелава на всички приятели на Бела Речка година на радост, творчество и добра воля!

Очаквайте много добри новини от нас през 2010!

 

И благодарим, че споделяме пътя заедно!

ПОКАНА

Какво е за мен 89-а?

Къде бях през 89-а година?

Какво се е случило тогава в моето семейство, на моята улица, в моя град?

Какво знам? Как разказвам?

Тези въпроси си задавахме през тази година.
Задаваме ги сега и на теб, драги читателю.
Ела в нашите музеи на открито, напиши нещо в нашия сайт, разкажи нещо на някого, когото никога не си познавал.

Предлагаме ти пътеводител из северозапада с истории на ученици от четири града – Враца, Вършец, Видин и Монтана.

Искаме да те окуражим да си направиш своя карта, свой пътеводител на мястото, където живееш - след 89-а година.

Вярваме, че всеки разказ е форма на мис¬лене, върху която някой друг ще стъпи, за да мисли себе си. Всеки разказ прави възможен следващия. Няма излишни истории. Струва ни се, че колкото повече хора говорят за своята лична история и промяна, толкова повече ще разбираме смисъла да сме тук, сега и да живеем заедно. И още - защо настоящето е такова, каквото е. И още - каква е моята роля в него, как аз преминавам през историята и как тя минава през мен.

Харесваме думите на Морис Халбвакс за колективната памет и ти предлагаме за мислене:

„Човек може да си спомня само при условие, че успее да намери мястото на интересуващите го минали събития в общата рамка на колективната памет…Забравянето се обяснява с изчезването на тази рамка или на част от нея, дали защото нашето внимание не е било в състояние да я фиксира или е било насочено на друго място.
Забравата или деформирането на определени спомени се обяснява още с факта, че тази рамка се премества във времето. Обществото се изправя срещу миналото по различен начин – в зависимост от времето и обстоятелствата.”

Ела на чай, сладки и спомени в Северозапада!

23 откомври Вършец
26 октомври Видин
29 октомври Монтана
6 ноември Враца

1989 - „МУЗЕИ НА ОТКРИТО” В СЕВЕРОЗАПАДА

ПРОГРАМА

Комбинат за нова култура

23 октомври (петък) ВЪРШЕЦ

15:00
Читалище Христо Ботев (малка зала)
Театрален уъркшоп с ученици и актьори - любители към читалището
- водещ: Крис Болдуин, театрален режисьор, ръководител на Spiral, Испания

17:00
пространство пред Читалище Христо Ботев
„Автогарата преди и сега” - следите на промяната по улиците на града: черно - бяла фото - екскурзия за 1989-та на учениците от СОУ Ив.Вазов. Ръководител - Елена Петрова, преподавател по английски език

18:00
Читалище Христо Ботев (малка зала)
„Италианските” майки - прожекция на „Градът на жените-badante” - новия документален филм на Стефан Командарев за Вършец и разговор - дискусия с режисьора

26 октомври (понеделник) ВИДИН

11:00
пространството на бившия Партиен дом, площад Централен
Предметите и звуците на промяната - носталгия или забрава? Интерактивна изложба на ученици от ГПЧЕ Й.Радичков

15:00
фоайе пред залата на Общинския съвет
Театрална миниатюра Хотел Просперитет - 20 години преход през погледа на ученици от Видин, Враца и Монтана, режисьор - Крис Болдуин

16:00
зала на Общински съвет
Ролята на изкуствата в процеса на преподаване на близка история - примерът на Видин. Дебат с участието Евгени Михайлов - оператор и кинорежисьор, Яна Генова - съавтор на „Инвентарна книга за социализма” , Крис Болдуин - театрален режисьор. Модератор - Мариана Асенова

29 октомври (петък) МОНТАНА

9:00
централен площад Жеравица
откриване на специална шатра „Къде бяхте през 89-а в
Михайловград” - отворен микрофон за лични спомени и истории

Библиотека „Гео Милев”, централно фоайе

Моят дом след 89-а година” - изложба фотографии и истории на
Ученици от 10-ти клас от гимназия „Петър Богдан”

13:00
екскурзия-театър в спомените за 89-а, организирана от ученици от
10-ти клас от гимназия „Петър Богдан” Маршрут : бивше кино „Георги Димитров” /сега нощен клуб „Клеопатра”/ - шатра площад „Жеравица” - библиотека „Гео Милев”

17:00
библиотека „Гео Милев”, читалня
Езикът на 89-а година и ролята на писателите в промените след това - разговор с писателката Малина Томова, издателство „Стигмати”, „Литературен вестник”, автор на филма „ Гори, гори огънче” (прожекция на откъси)
модератор: Диана Иванова

19:00
централен площад Жеравица закриване на специалната шатра „Къде бяхте през 89-а в
Михайловград”

6 ноември (петък) ВРАЦА

11:00
улично шествие „1989 и нашият град” с ученици от СОУ „Христо Ботев”
Маршрут: СУМИ - бивше кино - читалище - площад „Христо Ботев”
регионален исторически музей
изложба „ Моята улица след 89-а година” - фотографии и истории на ученици от СОУ „Христо Ботев”

14:00
регионален исторически музей
Северозападът и промените след 89-а година - какво (не ) знаем,
Как (не) разказваме
кръгла маса - разговор с участието на преподаватели по
история, история на културата и социология от СУ”Кл. Охридски”
доц. Иван Еленков, автор на „Културният фронт”, Институт за
изследване на близкото минало, 2009
Михаил Груев, автор на „Преорани слогове: Колективизация и
Социална промяна в Българския северозапад” и „Възродителният
Процес”, Институт за изследване на близкото минало, 2009
Доц.Боян Знеполски, автор на „Пределите на субекта”,
„Херменевтични парадигми” и др.
Модератор: Диана Иванова

18:00
аула, СОУ „Христо Ботев”
среща с Нери Терзиева - за ролята на телевизията в промяната след 1989-а ( прожекции на архивни кадри от 89-а от тв архив)

br-plovdiv.jpg

Бела Речка - Място за срещи
един ден посветен на GOATMILK фестивала в artnewscafe
3 юли (петък)
artnewscafe, Пловдив
“Понякога вярвам, че Европа е възможна”
един блогър след Goatmilk-фестивала през 2009
http://maladets.blogspot.com/2009/05/goat-milk-1989-2009.html


ПРЕЗ ДЕНЯ:
Примерни часове
10.00-13.00
17.00-19.00
- Чай от белоречка дива мента, прясно набрана мащерка и маточина + дегустация на сандвичи с козя извара и рукола
( домашно производство) - Диана Иванова

14.00 – 16.00
- Галина Иванова представя колекцията от торбички от естествени материали “Бела речка” и на място може да ви научи как да си изработите ръчна торбичка за билки или други ароматни любими неща

16.00 – 18.00
За кражбите на камбани в Пловдив – ученици от френската гимназия в Пловдив представят своето изследване „В търсене на изгубения звук”, първа награда в конкурса „Една история с камбана”(част от книгата “Как се прави камбана” (ИК Жанет-45)

17.00-19.00
- Срещи с Ола Вах (Полша) – резидент в Бела Речка през 2008-година и разглеждане на изложбата и “Завръщане у дома” в Галерия Сариев.

ВЕЧЕРТА:
20.00 - Диана Иванова, Райчо Станев, Мариана Асенова, Албена Ковачева,Галина Иванова представят книгата-наръчник “Как се прави камбана” (ИК Жанет-45)
21.00 - Прожекции на кратки филмчета /Гьоте Институт, Фондация За Нова Култура, Брендан Джаксън, Бирмингам/ за кражбата на старата камбана, смъртта, звуците на Бела Речка, правенето на новата камбана
За Бела Речка:
С фестивала на спомените GOATMILK (от 2004) Бела Речка стана притегателен център за креативни хора от цяла Европа и се превърна във важно ново място за срещи и дебат у нас. Въпросите за автентичността на нашето сега и на нашето минало, за личните прочити на историята и участието на хората от „периферията” в случващото се станаха основа за изграждането на една нова общност, която вече може да се разпознае – по духа на доброволността, спонтантостта, живата комуникация, любопитството.
Бела речка не е идилично място. Бела речка е свободно място – място за работа, мислене,преживявания и импровизации.

На този ден ще ви срещнем с някои от хората зад Бела Речка : Диана Иванова, Мариана Асенова, Галина Иванова, Райчо Станев, Албена Ковачева, Калоян Асенов, Радмила Младенова, Методи Петров, Борис Велков, Херберт Хойс и други

book launch “How to make a bell”

bell-1.jpg

ще четем любими истории от книгата, а началото ще сложат режисьорите марий росен и валерия вълчева

С този наръчник Комбинат за нова култура се опитва да зададе важния въпрос за личното ни отношение към културното наследство – как осъзнаваме и разбираме собствения си опит при възстановяването на традиционни символи и как разказваме за тях в модерен европейски контекст.

книгата събира версиите за открадната камбана на бела речка сред хората от селото, разширява контекста върху кражбите на камбани в България през последните години (един сам по себе си любопитен и неизследван феномен) и накрая разкрива някои от тайните на най-старите камбанолеяри в България – Велеганови. Така например читателят научава, че 100 килограмова камбана прозвежда тона До, а 80-килограмова – Ре и че това е закон.
издание на “Жанет 45” и Комбинат за нова култура
дизайн: Райчо Станев
фотографии: Албена Ковачева, Борис Велков
редактор: Мариана Асенова
автори: Адем Мурат, Бабак Салари, Елизабет Викукал, Галина Иванова,ученици от Пловдив и др.
съставител: Диана Иванова

„Как се прави камбана” вече е на пазара

bell.jpg

„Как се прави камбана” е един необикновен наръчник. Когато го прочете, човек разбира, че е прочел наръчник по медитация, устна история или дори елементарна теория на музиката.
Изследвайки случая с откраднатата камбана на  Горна Бела Речка, книгата поставя акцента върху версиите за кражбата сред хората от селото, разширява контекста върху кражбите на камбани в България през последните години (един сам по себе си любипитен и неизследван феномен) и накрая разкрива някои от тайните на най-старите камбанолеяри в България – Велеганови. Така например читателят научава, че 100 килограмова камбана прозвежда тона До, а 80-килограмова – Ре и че това е закон. От практическите съвети накрая на книгата става ясно, че правенето на камбана е емоционално събитие и всеки, който тръгне да прави камбана, трябва да е готов да преживее силни емоции.
„Как се прави камбана” е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяването на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст. Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато живеем във време, когато вече няма камбани, които да ни  призовават да се срещаме.

Съставител: Диана Иванова
Редактор: Мариана Асенова
Дизайн: Райчо Станев
Издание на „Жанет 45” и Комбинат за нова култура

20 години свободна и отново обединена Европа

1989-2009-logo.gif


Фестивалът на спомените и дейностите  на комбинат за нова култура по проекта „1989  – места на памет в Северозапада” станаха част от международната мрежа „20 години свободна и отново обединена Европа”.
Инициативата обединява проекти и идеи от стария континент, които по специален начин отбелязват падането на комунизма.

повече подробности тук

Снимки от фестивала

me.jpg   © Бабак, Райчо и Ани

standa.jpg  © Станда

Приготви се за GOATMILK!

Тази година фестивалът на спомените е между 22 – 24 май
www.goatmilk-fest.org

logo3.jpg

Всяка година фестивалът избира тема, която заедно изследваме през спомените си. Досега интересни са ни били звукът на откраднатата камбана в селото, белите ризи от Бела Речка, кирилицата, частната родова история.
Тази година избираме 1989 – травма или чудо? И всеки е добре дошъл да разкаже за себе си, донесе семейна фотография или книга, която свързва с комунизма и иска да дари за библиотеката, която започваме да изграждаме.
За всички екстри и изненади тази година виж програмата и сайта.

1989 – МЕСТА НА ПАМЕТ В СЕВЕРОЗАПАДА

Проект на Комбинат за нова култура
Продължителност – 10 месеца (март-декември)


Идея: През 2009-та отбелязваме 20 години от 1989-та – годината на голямата промяна и края на комунизма. Но - знаем ли какво в действителност се случи през 89-та? Къде са следите от 89-та в нашите градове? Има ли как и откъде младите хора в България да научат за 89-та?  Колко младежи знаят, че именно през тази година е започнал процес на драматични политически и икономически промени, засегнали пряко съдбите на техните родители? Колко родители са споделили собствените си истории със своите деца?
Всички тези въпроси заслужават да бъдат дискутирани и да намерият своите отговори. Особено в Северозападна България, където 1989-та се възприема повече като травма, отколкото като импулс за развитие.

Цел: Основната цел на този проект е да започне тази дискусия и да постави в центъра й младите хора. Ученици от четири града в Северозападна България, заедно с учители, експерти и артисти, трябва да открият „своите” следи за 89-та, тези места, които пазят спомени от 89-та година и по един артистичен начин да направят тези следи видими за всички – жители и гости на тези градове.
Как ще се случи това?
-    Като изследваме и установим по места как младите хора днес се свързват с близкото минало;
-    Като провокираме личен интерес у младите хора към темата 1989 и желание у тях да питат, да задават въпроси за 89-та;
-    Като въвлечем тези млади хора, които не са били родени тогава, в интересен разговор с техните родители и съседи за личните им емоции към 1989-та;
-    Като проучим как се преподава историята на близкото минало в българските училища.

Дейности: Проектът предвижда четири екипа да работят самостоятелно в четири града – Видин, Монтана, Враца и Вършец. Всеки екип ще организира изследователски уъркшопи. Резултатите от работата на екипите ще бъдат представяне периодично в хода на проекта: през май в рамките на фестивала Козе мляко в Горна Бела Речка и в София в края. Кулминацията е създаването на музеи на открито в четирите града – музеи, които ще представят нагледно и по артистичен начин следите на памет за 1989-та, които учениците са открили.
Проектът предвижда и лятно училище в Бела Речка, в което ще участват ученици и от четирите града. Те ще подготвят театрално представление на база на най – интересните истории за 1989-та. Пиесата ще бъде представена в рамките на дните на Вършец през август.

Контакт: Мариана Асенова, 0888 310 667, mariana@e80.eu
Комбинат за нова култура

Lab for Culture

inter.jpg

Проектът “Камбаната на Бела речка” влезе в сайта на Европейската културна фондация

Как бяха направени камбанарията и камбаната на Бела речка

 bell_costr.jpg

Kак се прави дом за камбана - чрез опита на хората от Горна Бела речка,
които участваха в това между 24/08/2008 и 07/09/2008

ПРОЕКТЪТ В РАЗВИТИЕ

ПРЕДКОЛЕДНА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ВЕЧЕР


От сърце ви каним да изпием заедно по чаша вино

НА НАШАТА ПРЕДКОЛЕДНА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ВЕЧЕР

Ще ви посрещнем с музиката на Габриела, Лилия и Кристиян (виолончело, пиано, кларинет)
Ще ви почерпим с домашен хляб и кашкавал от Бела Речка
Ще ви предложим да си купите ръчно изработени предмети

Кога
ЧЕТВЪРТЪК, 04.12.2008
19:00 часа

Къде
Музикален  център Борис Христов
ул. Цар Самуил, № 43, София

ЧАКАМЕ ВИ,
Мариана и Диана

Дизайн


НАГРАДА ЗА ЛОГОТО НА КАМБАНАТА

design_biennial1.jpg

Райчо Станев, дизайнер в екипа на фондация за нова култура, получи специалната награда на СБХ за графичен дизайн за проекта Камбаната на Бела речка (лого, книжка, плакат, сайт).
Наградата беше дадена по време на първото Биенале на българския дизайн, от 8 до 30 октомври, в София, което мина  под мотото “Изкуството да създаваш качество на живот”.
Честито!


Райчо Станев сред 23-мата дизайнери в първата по рода си книга
VISUAL CUT BULGARIA

all-covers.jpg

Райчо Станев е сред 23-мата представени графични дизайнери  в книгата VISUAL CUT BULGARIA , като голяма част от представените проекти са  материалите от Goat milk fest 2007.

VISUAL CUT BULGARIA е уникална по рода си книга.Може да се срещне с 23 различни корици. Тя представя визуалната идентичност на България чрез работата на 23-ма дизайнери, подбрани от Андреан Нешев.
Първоначално замислена като интернет сайт, идеята еволюира до печатната форма, която най-пълно може да предаде нейната същност.
Целта на автора е да представи всички сфери на комуникационния дизайн – плакат, книга, продуктов дизайн, илюстрация, типография и архитектура.
Чрез работите на двамата основоположници на съвременния графичен дизайн Борис Ангелушев и Стефан Кънчев Андреан проследява традицията и преплитането на стиловете, съпоставяйки старото и новото.
Книгата е разработена върху идеята за отрязък (cut) – всеки от творците е представен в отделна кола с избрани свои проекти, интервю и собствена скица-интерпретация на работното си място.
Уникалното в проекта е разместването на печатните коли, чрез което могат да се получат стотици варианти и всеки един от авторите да бъде поставен на първа страница, всяка една книга да бъде различна.

Книгата веднага е забелязана от холандска фондация за дизайн, номинирана е и за Print Creativity Award на Международното изложение за печат и печатарска техника DRUPA, също така е поканена за участие и на Международния форум за дизайн DMY в Берлин.
Книгата носи марката на пловдивското издателство «Жанет 45».

приРОДНИ СПОМЕНИ

Десетима белоречени разказват за досега си с природата през годините. Тук можете да прочетете техните истории и спомени за:

домашни и диви животни, птици, гущери и змии, риба,
растения и билки, гъби, горски плодове, дървета


Историите събра Радмила Младенова, дизайнът е на Райчо Станев, фотографиите на Борис Велков. Книжката е създадена по инициатива на Фондация за нова култура и ще бъде публикувана през 2009 г.


green_book_br.jpg


прочети още »

JUST DO IT: РАКИДЖИЙНИЦА

9 доброволци от 5 страни възстановиха през месец май 2008 ракиджийницата в село Горна Бела речка. Техните преживявания бяха събрани от Радмила Младенова. Можете да ги прочетете тук.  Книжката ще бъде публикувана през 2009 година.
Това е първият социален проект на Фондация за нова култура в селото, инициативата за който е на Херберт Хойс. Тук можете да прочетете неговите размисли по проекта.

Ракия, доброволци – за какво става дума?
Херберт Хойс

rakia-house.jpg



прочети още »

„Игра на стъклени перли” с нов уебсайт

england1.jpg

 

Нашият  проект „Игра на стъклени перли” има нов уебсайт на английски. Можете да научите повече за нашите  идеи, какво правим, с кого и как, и да се свържете с нас.

http://www.interculturaldialogue.net/

Камбаната на Бела речка

Звукова инсталация, видео, разговори

bg_6.jpg

откриване на 17.10.2008 (петък) от 18.00

Гьоте-институт България, София, ул. Будапеща 1

изложбата ще продължи от 17 до31 октомври 2008

(фотография Борис Велков)

Откриване

Камбаната на Бела Речка беше официално открита и осветена 7.09.2008

dsc00757.jpg  dsc_8532.jpg   01.jpg    dsc_8544.jpg

pict0093.jpg    pict0102.jpg   dsc_8556.jpg

dsc_8632.jpg   dsc_8637.jpg   dsc_8557.jpg

 

Фотографии: Борис Велков, Албена Ковачева, Галина Иванова

Новата камбана

poster_color1.jpg

Празници на 6 и 7 септември
Горна Бела Речка


6 септември

19.00       видеопрожекции – разкази за откраднатата камбана и за смисъла на
Камбаната
Звукова инсталация Камбани

21.00    празничен концерт на хор Детска китка – Пловдив

7 септември

11.0       празнично освещаване на камбаната

концерт на хор Детска китка Пловдив


Камбаната на бела речка е проект на  Фондация за нова култура и
се осъществява в рамките на „Игра на стъклени перли” , съвместен проект с Фондация Пограниче – Сейни, Полша и Лаундри-Бирмингам, Англия, подкрепен от програмата „Култура 2007” на Европейската комисия.

Как се прави камбана


Георги Лимонов,майстор на камбаната:
„Вашата камбанка излиза някъде около Ре”

pict0741.gif  pict0718.gif  pict0710.gif pict0752a.gif  pict0752b.gif  pict0764c.gif

В материала, който слагаме за камбаната, се слага 80 процента мед, за да бъде меден звукът, а за да бъде благ, слагаме 80 процента калай.
И разни други мерудии за нюанси вече на това.
Това е основната смес. Има си фирмена тайна, какво точно се слага, но това е основното.Ние слагаме 20 процента калай. Това си е рецептата на Велеганови от край време.

прочети още »

Честито за ОЛА ВАХ от ПОЗНАН, Полша


Първата стипендиантка на Фондация за нова култура в Бела речка през август 2008 се казва Ола Вах. Тя живее в Познан, където следва в Академията за изящни изкуства.

http://qubek2.googlepages.com/olawach

Честито!

Тя ще бъде в Бела речка между 7 август и 7 септември 2008.

Консултант на проекта е Галерия Сариев, Пловдив.

Благодарим на всички участници в конкурса за огромния интерес и хубавите идеи!

Резултати от конкурса „една история с камбана”


След прочитане на всички истории от конкурса, жури в състав:
Николай Бойков /писател/
Емануил Видински/писател/
Манол Пейков/издателска къща Жанет 45/
Мариана Асенова /Фондация за нова култура/
Кирил /разказвач на истории от село Горна Бела Речка/

Определи следните награди:

Голямата награда:

1. В търсене на изгубения звук /истории за откраднати камбани в Пловдинско, Цветелина Ангелова, Ганка Пейковска, Маринела Динкова и Лилия Анастасова/

Две втори награди:
2. Сто години гаднота –история на България, Иван Стойчев
2.Път към небето, Антоанета Богоева

Трета награда:
3.История с камбана, Светла Дамяновска

Благодарим на всички автори за интересните истории!
Наградите ще бъдат връчени на 7 септември, когато ще бъде възстановена и поставена обратно камбаната в село Горна Бела Речка.

GOATMILK - твоят фестивал


5 години фестивал на спомените в Горна Бела Речка

23-25 май

ivelin.jpg

Бела речка е нашият опит да създадем ново „място за паметта” – с разговори на свеж въздух, много различни хора, прясно сготвена местна храна и добър микс от качествена музика на живо, работилници и лекции.

Вярваме, че той  вече е и твоят фестивал.

Тази година GOATMILK става на пет години.

Затова програмата е специална – посветена е на камбаната, която ще възстановим на 7 септември, и на звуците, които оставят най-силните следи в паметта.

От 23 до 25 май очаквай:

силна  порция знания /този път психоаналитичен поглед към паметта – защо трябва да забравяме, според психоналитичката Елизабет Викукал от Виена, разговори за смисъла на играта и книгата на Херман Хесе „Игра на стъклени перли”, водени от Кшищоф Чишефски от Полша /

работилници за сувенири на галерия Сариев, за чудесата на Бела Речка – на Брендан Джаксън от Бирмингам, Великобритания/

истински театър, направен специално за Бела речка от трупата на Марий Росен и Валерия Вълчева

звукова инсталация Камбани на Райчо Станев

уроци по ориенталски танци на Мурат от Турция

много етно-музика – еврейската група „Дулсе канто”, турлашки песни от Северозападна България, турската трупа „Саламура”

плюс  джаз от Мирослава Кацарова

плюс любимият на всички духов оркестър на Вършец.

Още подробности, записвания за работилниците, информация за настаняване, храна и други – на www.novakultura.org/goat-milk

Фондация за нова култура обявява конкурс за лични истории

Една лична история с камбана

Условия: историята да е лично преживяна или да разказва записана или чута лична история на друг човек с разказ за камбана, да е кратка - до 2 машинописни страници

Няма ограничения за възрастта

Краен срок: 30 април 2008 година

Награди: eдна първа – 300 лева и три втори– по 200 лева

прочети още »

Казанът на Горна Бела Речка – проект за доброволци

/запишете се!/

Казанът на Бела речка беше традиционно и любимо място за срещи на хората от селото – до преди 3 години, когато мястото беше разбито, а казанът – задигнат през една нощ.

Проектът за казана иска да превърне мястото отново в център на общоселския живот и да възстанови традицията на общо варене на ракия.

прочети още »

Камбаната на Бела Речка

Проект на фондация за нова култура в рамките на проекта „Игра на стъклени перли” съвместно с: Фондация Пограниче – Сейни, Полша www.pogranicze.sejny.pl, Лаундри-Бирмингам, Англия www.laundryline.co.uk

Проектът има своя група във facebook – The Bell of Bela Rechka

Камбаната на Бела речка е проект за историите на една открадната камбана. В село Горна Бела Речка никога не е имало църква, но винаги е имало камбана. Тя е била открадната преди около десетина години. Звукът на камбаната е нещо, за което всички си спомнят с умиление и радост. „Нямаше по-благ звук”, казват старите хора. Проектът има за цел да върне камбаната в Горна Бела Речка, като в процеса на връщане въвлече местните хора заедно с артисти и писатели от София и други европейски страни в търсенето на значението, символите, историята и версиите на откраднатата камбана. Проектът ще се случва от януари до ноември 2008. Проектът е подкрепен от програмата „Култура 2007” на Европейската комисия.